Gabriel Moore

Име: Габриел Мур

Години : 20 човешки / неизвестни

Раса: демон

Дарба: Емпатия, телепатия

Външен вид:
Габриел не беше красива, но мъжете завладени от чара й не го забелязваха. Лицето й рязко съчетаваше строгите черти на баща й- английски аристократ, и нежните и изящми черти на майка й- потпмка на стар френски род. И все пак това лице, със заострена и волева брадичка и нени скули, успяваше да прикове вниманието на всеки, който я зърне. Очите й бяха зелени, без никакъв отенък на кафяво. Погледа й, често прикриван зад дългите и гъсти мигли, беше пронизващ и омагьосващ. Веждите й сякаш бяха изписани върху това лице с цвят на магнолия- тена с който южняшките толкова много се гордееха и грижливо пазеха от жаркото слънце. Гъстите й руси коси се стелеха като водопад, макар и винаги грижливо да бяха прибрани в скромна, но изящна прическа. Безспорно мис Мур притежаваше най-тънката талия в цели четири окръга и се гордееше изключително много от този факт. Фигурата й привличаше вниманието. Тя несъмнено приличаше на ангел, макар да беше създание на Ада.

Характер:
Габриел притежава изключително сложен характер. Отличава се като силна жена, готова на всичко за семейството си, но в същото време е егоистична и дребнава. Парите са нещото, към което тя винаги се е стремяла. Но това нейно сребролюбство е причинено от множеството лишения, на които са подложени тя и семейството й по време на Гражданската война. Мис Мур е изключително приспособима. Знае как да извлече полза от всяка ситуация и не се интересува от хорското мнение. Тя винаги е обсъждана и нападана, но това не може да я отвлече от целите които си е поставила. Макар и по-трудния начин тази млада жена е била принудена да научи, че живота е труден, но човек винаги трябва да бъде силен ако иска да оцелее.
В любовно отношение Габриел може да бъде описана като ледена кралица. Мъжемразка- така тя често се определя. За нея мъжете са само начин да успееш в живота. Но в същото време те не са същества, които заслужават любов. Много хора биха я помислили за жена без сърце, но и тя е обичала в младоста си, но е била предадена и наранена. А тя не желае отново да залага сърцето си на най-опасната хазартна игра наречена любов.

История:

09 Април 1861

Нощта беше дълга и тежка за Габриел. Тя все още не искаше да повярва че губи Ашли. Сърцето и се късаше от болка. Но все пак беше уверена. Тя знаеше, че може да задържи Ашли единствено, ако признае чуствата си пред него и точно това смяташе да направи. Хиляди мисли се лутаха из главата и докато тя чакаше скрита в библиотеката. Повечето от гостите на партито се бяха оттеглили да починат, но тя се беше измъкнала и сега чакаше с надеждата, че ще успее да открадне няколко минути насаме с Ашли. Не й се наложи да чака дълго. Той влезе в стаята бързо и грациозно. Габриел плахо се приближи към него. Той я изгледа очудено. Не очакваше да я види тук.
- Какво правиш тук, Габриел? От някой обожател ли се криеш? - засмя се тихо той. Сърцето на брюнетката отново се сви на топка, но все пак беше обнадеждена. Очевидно беше, че той ревнуваше от цялото внимание, което тя получаваше. Той не подозираше колко влюбена беше тя, както и цялото вълнение което я изпълваше. Мис Мур не можа да проговори. Тя протегна ръка към него. Ашли беше заинтригуван от игривото пламъче в очите й. Макар и в тъмнината на стаята руменината по бузите на младото момиче личеше ясно. Той неволно хвана ръката й, след което прошепна:-
- Какво има? Искаш да ми кажеш някоя тайна ли.
От допира Габриел се разтрепери. В съзнанието й се стрелкаха множество мисли, но тя не можеше да улови нито една от тях нито пък да я изкаже със смислени думи. Най-накрая тя успя да преглътне и да прошепне:
- Да. Една тайна..Обичам те..
За миг настана тишина. В стаята се чуваше единствено нейното развълнувано и забързано дишане. После я обзе вълна на щастие. Най-после беше успяла. Беше признала чувствата си. Но защо Ашли беше тъй странен и мълчалив. Най-накрая той проговори.
- Днес грабна сърцата на всички мъже. Не искаш да има изключения? Е спокойно, Габриел ти отдавна имаш моето сърце.
- О Ашли..Наитина ли? Наистина ли сърцето ти ми принадлежи? Обич..
- Не го казвай повече, Габриел- прекъсна я бързо той. - Не бива. Ти не мислиш това сериозно. Не го казвай защото после ще се намразиш, че си изрекла това, а и мен, че съм го чул.
- Но аз наистина те обичам и никога няма да мога да те мразя. Ти..Ти не си безразличен нали..?
- Не. Не съм- промълви бавно той. Брюнетката искаше да чуе тези думи, но усещаше, че нещо не е наред. Нещо не беше както трябва. Той не беше споменал нито дума за бягство или за женитба, както тя беше очаквала.
- Значи..ти..ти ще се омъжиш за мен? - прошепна плахо тя, зачаквайки думите му със свито сърце. Той я обичаше и това беше най-важното. А сега тя беше изрекла най-накрая думите, които би трябвало да излязат от неговата уста..
- Аз ще се оженя за Мелани.
Габриел усети как сърцето и се разби на милиони парчета. Та нали я обичаше как можеше да се жени за друга..
- Но нали каза че ме обичаш..
- Габриел, не ме карай да говоря неща, за които после ще се намразя. Ти си още млада и не разбираш какво е брака. За един брак не е достатъчна само любовта..Нужно е..
- А нея обичаш ли я? - прекъсна го бързо тя.
-Тя е като мене. С нея бихме създали добро семейство..
Гневът се разля в нея. Тя не искаше да мисли повече. Изведнъж скочи бързо със стиснати юмручета и извика:
- Мразя те, негодник такъв.- след което му удари плесница.

***

Март 1880

Безмълвната къща, носеща белега на смъртта, засилваше чувството й за самотност. Тя ме издържаше вече. Душата й се разкъсваше от угризения. Тя беще виновницата за смъртта на Франк и това я убиваше. Лек шум и шепот от долния етаж привлякоха вниманието й. Това беше Дийн. Габриел не го беше виждала откакто беше получила известието за смъртта на Франк и сега инстинктивно чувстваше, че той е единствения човек, който би и помогнал тази вечер. Щеше да е неуважение пред паметта на съпруга си да говори насаме с друг мъж в деня на погребението, но в този момент брюнетката усещаше че има нужда да поговори..

...

- Аз съм виновна за смъртта му.. Дийн, аз не трябваше да се омъжвам за Франк. Той беше годеник на сестра ми, а аз го излъгах и се омъжих за него преди да се е усетил. А после..После го убих. Аз го изтормозих. Бях толкова зла с него..Само да можех да върна времето назад.
- Ако можеше да върнеш времето пак щеше да постъпиш по същия начин..Ти не съжаляваш за начина, по който си се държала с него, а се измъчваш от мисълта че си виновна за смъртта му.
- О Дийн. Това не е така..
- Както и да е..Нека да не спорим. Дойдох тук за да говорим на друга тема.
- И каква е тя- попита брюнетката с глас изпълнен с любопитство напълно забравила за угризенията, които я измъчваха..
- Темата е следната. Тъй като аз все още те желая толкова силно, а и Франк вече го няма..
- Ти си най-невъзпитания човек на света- изкрещя възмутено Габриел. Кръвта й кипна и не се интересуваше, че някой може да я чуе. - Съпруга ми още не е изстинал в гроба, а ти идваш тук с гнусните си предложения да ти стана любовница..
- По-тихо за бога. Ще те чуе цялата къща- прекъсна я той, като бързо улови стиснатите й в юмручета ръце.- изтълкува думите ми грешно..
- О много добре ги изтълкувах. Махай се от тук веднага- продължи тя гневно
- Млъкни за малко. Дойдох да ти предложа да се омъжиш за мен..
Думите му я шокираха.Тя го гледаше втренчено с отворена уста. Човекът, който казваше че бракът не е за него, й предлагаше брак. Това не можеше да е истина..
- Но аз..Аз повече няма да се омъжа- едва успя да промълви тя..
- Напротив..Ще се омъжиш и то за мен..
Думите му бяха убедителни. Тя не го обичаше. Все още копнееше за Ашли, макар и той вече да беше съпруг на друга жена. И тогава в главата й се оформи план. Мозъка й започна да работи на бързи обороти..

***

Май 1885

Къщата беше обвита с мрак. Габриел влезе с бърза крачка през прага й. Трябваше да намери Дийн..Трябваше да му каже. Как може толкова време да е била такава глупачка. Как можеше на смъртното легло на Мелани най-накрая да прозре истината.
Габриел влезе тихо в тъмната стая. Дийн впери в нея тъмните си очи.
- Тя е мъртва нали?
Мур кимна плахо и неуверено се приближи към него. Искаше й се той да не отваря веднага дума за Мелани. Сърцето й се свиваше от болка. Не искаше да повярва, че нея я няма. Особено сега, когато най-накрая беше разбрала, че я обича като сестрата, която никога не е имала. Демонката се вгледа нерешително в съпруга си и в изражението му видя болка.
- Нека почива в мир- прошепна той. - Тя беше истински ангел.
Габриел сведе тъжно очи. Той беше прав. Душата й се късаше от мъка, че го разбира чак сега, когато вече е късно Очите на Дийн се върнаха на брюнетката и гласът му се промени
- И тъй тя вече е мъртва. Това е чудесно за теб, нали? Вече никой не може да застане между теб и безценния ти Ашли..
- Как може да кажеш това сега?- попита Габриел възмутено, с глас изпълнен с болка.
- Мисля, че не съм казал нищо грешно. Предполагам, че още утре ще се втурнеш да искаш развод.
- Развод ли..Не искам развод..О Дийн, днес разбрах нещо. Как може да съм била толкова сляпа до сега. Аз трябва да ти кажа..
- Не искам да ми казваш нищо- каза й грубо той.
- Но аз трябва да ти кажа. Аз те обичам, Роб. Обичала съм те през цялото време. Ашли е бил само една заблуда..
Ироничния му смях изпъни стаята и прекъсна думите й. След това той замълча. Тишината изпълни стаята. Уморените му очи потърсиха нейните. След цяла вечност мълчание, той най-накрая проговори:
- Някога щях да бъда щастлив да чуя тези думи, Габриел. Наистина щеше да е така. Но вече е късно. Преживяхме прекалено много. Някога замисляла ли си се, че изпитвах към теб най-силната любов на която съм способен..Обичах те дълги години, преди да мога да те имам. Обичах те, но не можех да допусна да узнаеш това, защото ти си жестока с тези, които те обичат. Когато се ожених за теб знаех, че не ме обичаш, но се надявах, че ще успея да пробудя твоите чувства. Но съм се лъгал. А сега вече е късно за каквото и да било.
- Но, Дийн, аз те обичам. Ще изкупя цялата си вина. Ще бъдем щастливи.
- Не, Габриел. Това вече е невъзможно. Не съм от хората, които лепят счупеното и убеждават себе си, че всичко е както преди. Не те обичам вече и не мога да те лъжа.- изрече с болка в гласа той и стана.- Заминавам. Не си прави труда да ме търсиш. Няма смисъл да се измъчваме взаимно- каза той след което се завъртя бързо на токовете на обувките си и излезе.
Блондинката дълго гледаше безмълвно затворената врата. Сърцето й се късаше от болка. Сълзите напираха в очите й, но не можеше да заплаче. Смътно осъзнаваше, че той е прав. Така и не беше успяла да разбере мъжете в живота си. Ако беше разбрала Ашли, никога не би го обикнала, а ако беше разбрала Дийн, никога нямаше да го загуби. Но сега той си беше отишъл..а пред нея стоеше вечността изпълнена със самота..

Снимка:



Личност, която използвам за лик: Amber Heard

Допълнителна информация:

*Мрази да я наричат Габи
* Пушенето й помага да мисли
*Пристрастена е към текилата
*Има колие, което я предпазва от действието на светената вода