Парк "St James"

Admin Брой мнения : 18 Join date : 13.01.2013

Лондон.Какво му харесваха толкова?През всичките тези години бях идвала много пъти и винаги имаше променя.Не бях идвала скоро и реших днес да го посетя.Беше отново променен и отново красив.Излязох от хотела и се насочих към парк ,,Ст.Джеймс".Беше голям и красив парк.Нищо особено.Може би само някой нови растения,но нищо повече.Разхождах се по алеята вдишвайки от красивия аромат на цветя.Беше смесен и аромата му омайваше.По пътя намерих местенце или по точно пейка и седнах на нея за да се насладя на гледката около мен.За да помисля за малко за живота си,който беше само пари,купони и като изцяло един обикновен тинейджърски живот.Също обикалях света,но това пак беше свързано с купони,мъже,алкохол,цигари и прочие.Това ми харесваше.Никой не предполагаше,че съм демон,а аз се радвах на гледката пред мен особено като мине 00 часа.Харесвах да гледам страдащите лица на тинейджърите около мен.Както си мислех за прекрасния ми живот изпълнен със смърт,мъка,тъга и прочие,до мен седна една блодинка.Беше демон.Висока на ръст,като мен.На външен вид,изглеждаше мила,но и аз бях така.Външно добра и красива,а отвътре демон/какъвто и бях/.Погледнах към нея и поради факта,че е демон я поздравих приятелски,а не грубо както правя винаги.
-Здравей.-усмихнах се.

Admin Брой мнения : 188 Join date : 08.11.2012

Алеите на парка бяха пусти- нищо учудващо предвид часа, в който бях излязла. Нощния здрач се спускаше, разстилайки своята пелерина наоколо. Вятърът леко подухваше и разрошваше иначе добре подредените ми коси. Нощта донесе своя хлад. Очите ми жадно поглъщаха зловещите гледки, които дърветата и лунната светлина образуваха в своята любима игра. Да..Тук се чувствах у дома. Не беше като пъкъла, но все пак за мен беше уютно. Не ме разбирайте погрешно. Дори и за нас демоните Ада не ни беше от любимите места, но все пак обичахме страхът. А тук, в този парк, в този час, страхът скиташе на воля. Забързаните хора направили грешка да изберат този маршрут, не бяха много, но всички потрепваха при най-малкия шум и забързваха още повече крачката си. Това ме забавляваше. нямаше нищо по интересно от това да наблюдаваш изплашени смъртни.
Улисана в мислите и наблюденията си, неусетно стигнах до главната алея. Погледа ми се плъзна бързо наоколо. Беше пусто. Нямаше никой, с изключение на една брюнетка седнала спокойно на една от крайните пейки. От пръв поглед разбрах, че не е смъртна. Тя беше като мен- демон с човешко лице. В съзнанието ми изплуваха спомени. Бях я виждала няколко пъти в Пъкъла. беше една от любимките на Луцифер, също като мен, но все пак не се бях запознавала с нея лично. Такъв си беше Лукавия. Не обичаше да среща любимките си. Не обичаше ревността, която настъпваше при някоя такава среща. Колко ли щеше да е забавно да го подразня. Мисълта ме опияняваше. Ако отида и я заговоря, Той няма да е доволен. Гневни Луцифер е страшен, но пък и забавен, макар и не когато гневът му се излива върху твоята собствена глава.
И все пак идеята ми не можеше да бъде избита от главата ми. Въздъхнах и бързо се приближих към нея с лека усмивка на устните си. Седнах до непознатата брюнетка, без дори и да си правя труда да я питам дали има нещо против. На устните ми се разля още по широка усмивка. Кимнах й в отговор на поздрава, след което изчурликах мило:
- Мисля, че сме се виждали и преди. на мястото с огньовете и многото грешници- от устните ми прозвуча звънлив смях. Как по-добре можеш да опишеш Адът, освен като горещото място.

Admin Брой мнения : 18 Join date : 13.01.2013

Като се загледах малко по продължително в нея,се сетих че в Ада съм я виждала.Беше нормално.Тя,аз и още няколко бяхме любимките на Луцифер.Но това че ми бяхме любимки,не беше в наша полза.Но стига съм мислила за краля на Ада.В момента не беше важен.Не че някога е бил,просто като негова подчинена или по точно като негово поредно дете,трябваше до го уважавам поне малко.Обърнах се към нея и казах.
-Да.Вярно,там сме се засичали,но както знаеш Луцифер канеше по една в покоите си.Така че може да се запознаем официално.-след което се усмихнах и се представих.-Аз съм Елена.-не подадох ръка,а само отместих поглед и погледнах напред.Нямаше никой наоколо,което беше добре за хората.А за демоните не беше много добре,но това е друго.Обичах нощите и хората,които бродят сред тях.Да виждам и чета страха в очите им,това ми доставяше незаменима наслада.Лесно се стряскаха,плашеха и бързо ги хващаше страха.

» Градският парк
» Сентръл парк
» Парк "Delicate Flower"