Оливър Куин

По безлюдната замръзнала улица,сам,с някаква плаха надежда ,че ще я види.Снегът хрущи под краката му,а самотата в душата му.Вижда размита сянка,сърцето му трепва,но се оказва случаен минувач.Продължава да върви ,защото знае,че не може да спре.Без път.Без цел.Само искаше да я срещне отново.Опитва се да запали цигара ,но дори и запалката отказва.Едно бледо лице,с подпухнали очи и сенки..това беше той сега.
"Сега си спомням това сякаш беше вчера.Да,именно така се чувствах,но тогава бях просто човек,а сега...сега може би ще ме оприличите като някакво вид чудовище,защото нека да не се лъжем-вампирите не са мили и грижовни същества,а свирепи и кръвожадни вампири.Жалко ,но факт.Да,спомням си го не ,защото искам да съм отново човек,а защото тогава загубих НЕЯ!Спомням си едва,едва бледият спомен за любовта.Свързвам я с нейното име.Само тя.Единствената."
Нека на кратко да ви запозная с Оливър.Той беше съвсем нормален младеж.Беше намерил жената на живота си.Плануваха бягство като по филмите.Бяха измислили имена на децата си.Понякога,когато се сетя за тяхната история ме хваща меланхолия и за поред път в моя живот осъзнавам ,че не трябва да планираме утрешния ден ,когато не сме господари дори на днешния.
Тъжното тук е ,че те наистина се обичаха.Една чиста ,неподправена любов,сякаш извадена от някоя книга на Никълъс Спаркс.
Но...но винаги има едно "НО" в проклетия ,мизерен живот.Винаги ,абсолютно винаги.Вижте разликата "Обичам те ,но.." И "Но те обичам"
В митологията ,а и не само там можем да срещнем приказки,разкази,мито за едни същества ,която царуват на нашата Земя без дори ние да подозираме за това.Тук става въпрос за вампирите.Да,за тях.И ако си мислите ,че чесънът ще ви помогне -жестоко се лъжете,драги.
Вампирите имат това уникално качество да внушават на обикновените хората,каквото сметнат те за добре.Това се случи и при НЕЯ.Тя се самоуби пред очите на Оли.
Представяте ли си ,какво е това чувство?
Представяте ли си,как се е разрушил живота му?
И да,разбира се,че ще търси отмъщение.
Опита се,но загуби живота си.
Или го размени?
Той се превърна в чудовището,което бе отнело живота на любимата му.Но това не бе по негова вина.Той се опита с всички сили да отмъсти за нея.Справедливост ,но на днешно време няма такова нещо.
Всичко се променя.Той умира,но когато отвори очите си вече беше друг.Усещаше глад.Усещаше жажда,но не за вода или вид храна.Кръв.Тя го въвлече в най-пропадналата дупка на живота.Той изсмукваше,убиваше ,изкормяше жертвите си.Беше забравил.Може би и сега не помни ,кой всъщност е и какво иска,но щом пред него се появи образа й -той се променя,сякаш нещо в него се пречупва.